Две седмици в Маргейт, които промениха всичко

Маргейт е малък морски град в Кент. До Лондон се стига с влак. Но ритъмът е съвсем друг. В края на 2019 г. Таралежков пристига там с покана^[1].

Поканата идва от Urchin, местен винен бар^[1]. Те му предлагат резиденция. Той трябва да готви там за кратко. Но кратко не се получава.

Решение за две седмици

Само две седмици след началото той решава да се премести в Маргейт завинаги^[1]. Морето, хората и свободата го печелят. Лондон остава назад.

Животът му се променя напълно. Той взема парцел за градина^[1]. Бере диви растения^[1]. Плува в морето и започва да готви на плажа^[1]. Точно като в детството, когато продуктите идват от земята.

Пандемията

Скоро идва 2020 г. и пандемията. Ресторантите затварят, а много сцени остават празни. Една от тях е малкият театър Tom Thumb, чийто бар заради пандемията не може да работи^[1]. Скоро това празно място ще получи нов живот.

Неговата кухня се оформя все по-ясно. Балканска, с български характер, с много зеленчуци и растителни ястия^[2]. Според него дивите растения и българското готвене вървят ръка за ръка^[2].

Маргейт му дава онова, което Лондон не може. Време. Пространство. Възможност да експериментира. И публика, която обича новото.

Новият дом е далеч от Балканите, но морето и градината му напомнят за детството. В малкия английски град той носи нещо свое: балканската кухня на баба си. Тук тя ще получи нов живот и нова публика.

Морето също става част от кухнята му. Готвенето на плажа е свобода. Няма стени, няма графици, има огън и продукт. Там той опитва идеи, които по-късно ще се появят в менюто на собствения му ресторант.

Градината му дава зеленчуци и билки. Природата наоколо дава диви растения. Така той се връща към онова, което е научил като дете: най-добрият продукт е този, който си откъснал сам.

Така едно двуседмично гостуване се превръща в нов живот. А новият живот скоро ще има свое име: Dolma Bar.