Дизайнерът на ресторанти

След университета Таралежков влиза в света на ресторантите, но отстрани. Той ги проектира. Работи като творчески консултант за Busaba Eathai, тайландската верига на ресторантьора Алън Яу^[1].

След това идва по-голяма роля. Той става творчески директор в Code Hospitality^[2]. Компанията стои зад приложението Code, а той работи по няколко големи проекта^[1].

Близо до великите

Работата го среща с много известни ресторантьори и шефове^[2]. Той вижда как се ражда един ресторант. Как се мисли менюто, светлината, мебелите. Как всичко трябва да разказва една история.

През 2016 г. прави нова стъпка. Основава собствена фирма за дизайн в гостоприемството^[1]. Сега той е свой шеф.

Умората от Лондон

Но нещо липсва. Таралежков става все по-нещастен в Лондон^[1]. Наемите са високи. Клиентите искат само познати концепции. Място за експерименти почти няма^[1].

Около 30-те си години той започва да прави малки поп-ъп вечери^[1]. Там вече не рисува. Там готви. И усеща, че точно това е неговото.

Годините в дизайна обаче не са загубени. Те му дават усет за пространство, за детайл и за образ. Когато по-късно отвори собствено място, всичко това ще се види.

В тази глава има важна поука. Понякога човек трябва да постигне успех в една професия, за да разбере, че мечтае за друга. Таралежков го разбира навреме.

Дизайнът на ресторант е повече от красиви мебели. Той решава как се движат сервитьорите, къде сяда гостът, колко шумно е в залата. Добрият дизайнер мисли като готвач и като гост едновременно. Таралежков учи точно това години наред, без да знае, че един ден ще го използва за себе си.

Малките поп-ъп вечери са различни от големите проекти. Там няма инвеститори и маркетингови планове. Има маса, гости и храна. Ако храната е добра, хората се връщат. Ако не е, никой не идва. Тази честност му харесва.

Следващата стъпка ще го изведе от Лондон. Към морето, към градината и към кухнята на детството.