От софийските кухни до Англия

Всяка голяма кухня започва с първа смяна. За Владислав Пенов тя идва през 2006 г. Тогава започва професионалният му път^[1]. Никой не знае, че един ден той ще води един от най-награждаваните ресторанти в България.

Корените на любовта му към храната са у дома. JRE пише, че страстта му се ражда от семейните рецепти^[2]. Вкусът на домашната кухня остава в него. Години по-късно той ще го търси отново, но с нови техники.

Учене в София

Първите години минават в столицата. Пенов работи в няколко софийски заведения^[3]. Там учи основите. Как се реже бързо. Как се държи темпото. Как се работи в екип, когато залата е пълна.

Но младият готвач иска повече. Той търси място, където кухнята е на друго ниво. Пътят го отвежда на запад, в Англия.

Английската школа

В Англия той трупа опит в ресторант, съсобственост на Реймънд Блан^[3]. Блан е легенда на френската кухня във Великобритания. JRE посочва Brasserie Blanc сред местата, където Пенов се обучава^[2].

Там всичко е по-голямо и по-бързо. Продуктите са други. Стандартите са строги. Българинът попива всичко. Той вижда как една марка поддържа едно и също качество в много ресторанти.

Годините в чужбина му дават увереност. Но му дават и въпрос. Какво може да направи с тези знания у дома? Отговорът ще дойде скоро и ще го върне в София.

По-късно Пенов ще говори за професията с уважение и без илюзии. Тя е красива, но и тежка^[1]. Иска дисциплина, постоянство, смирение и много труд^[1]. Тези думи описват точно годините, в които той учи в чужди кухни.

Животът в чужбина не е лесен. Езикът е друг, ритъмът е друг, а никой не те познава. Готвачът трябва да докаже себе си отначало. Пенов приема това предизвикателство и превръща годините навън в училище.

Талантът, казва той, сам по себе си не е достатъчен^[1]. Нужен е характер. И точно характерът го води напред, когато пред него се отваря шанс в родния град.