Суши майстор в Токио

През 2008 г. Петър Михалчев прави голям скок. Той заминава за Токио, за да се обучи за суши майстор^[1]. Японската кухня е свят с древни правила. Там чиракът може да мие ориз години наред, преди да докосне рибата.

Михалчев учи в ресторанта на семейство Катано, който има 100-годишна история^[2]. После работи два дни и в съседен ресторант за юфка соба^[2]. Всеки ден носи нов урок.

Изпитът в Киото

При първото си пътуване в Япония той живее при семейство в Киото^[2]. Там трябва да докаже, че наистина е готвач^[2]. Японците не приемат думите. Те гледат ръцете.

Има и забавни моменти. При пристигане в Япония полицията проверява багажа му^[2]. Вътре има кулинарни прахове, спринцовки и везни^[2]. След дълга проверка всичко се изяснява. Те са за кухнята.

Страст за цял живот

Япония остава в сърцето му завинаги^[2]. До 2018 г. той вече е посетил страната над 20 пъти^[2]. Обикновено пътува всеки април за обучения и курсове^[3]. През 2020 г. пандемията спира пътуването^[3].

Михалчев мечтае и за още нещо. Иска диплома за майстор на фугу, отровната риба балон^[3]. Проблемът е, че фугу не може да се внася в България^[3]. Мечтата обаче остава.

Неговият девиз звучи като загадка. Живеем в България, но работим в Япония^[3]. Той описва точно живота му. Тялото е в София. Мислите са в Токио и Киото.

bTV Новините го нарича първия майстор на японска кухня у нас^[2]. Това е признание за години учене. И за смелостта да прегърнеш напълно чужда култура.

Сушито изглежда просто. Ориз и риба. Но в Япония майсторите учат години, за да постигнат правилната температура на ориза и правилния разрез на рибата. Михалчев приема това търпеливо. Той знае, че уважението към продукта е в основата на всичко.

След Токио идва логичният въпрос. Как да пренесе Япония в България? Отговорът е собствен ресторант.