Момчето, което не го приеха в готварския техникум

Първата кухня на Петър Михалчев е у баба му. Като дете той помага на баба си Кина и обожава десертите^[1]. Там, между тестото и сладкото, се ражда една голяма любов.

В седми клас той вече знае какво иска. В часовете по трудово обучение избира готварството^[1]. Мечтата е ясна. Следващата стъпка трябва да бъде техникумът по обществено хранене.

Оценката, която не стигна

Но мечтата удря стена. Приемният бал е минимум 5.50, а неговият резултат е 3.40^[1]. Вратата към готварския техникум се затваря. Вместо това той влиза в машиностроителен техникум^[1].

Много деца биха се отказали. Михалчев не го прави. По-късно той завършва курсове и взема диплома от техникума по обществено хранене^[1]. Сам казва, че това идва, когато е по-голям и по-зрял^[1].

Първите заплати

През 1993 г. започва истинската работа. Михалчев готви в ресторанти с българска национална кухня^[2]. Учи се на темпо, на ред и на традиционни рецепти. Всичко започва от основите.

Само три години по-късно той вече командва. През 1996 г. застава начело на кухнята на френски ресторант^[2]. Френската кухня е строга школа. Сосове, техники, точност.

Неговото правило за кухнята е просто. Първо дисциплина и хигиена, после всичко се нарежда^[2]. Това правило идва от тези ранни години. И остава с него завинаги.

Историята му е урок за всеки ученик с ниска оценка. Един бал не решава съдбата. Решават упоритостта и желанието. Момчето, което не приеха в готварския техникум, ще стане един от най-познатите шефове в България.

Началото на 90-те е трудно време за България. Много ресторанти се затварят, други тепърва се отварят. Заплатите са ниски, а работата е тежка. Да избереш кухнята тогава означава да я обичаш истински.

Но пътят тепърва започва. Следващите години ще го отведат далеч от София. Първо на остров в Средиземно море. После чак в Япония.