Малта и раждането на собствен стил

Новото хилядолетие отвежда Петър Михалчев на юг. През 2002 г. той е шеф в Малта^[1]. Малкият остров в Средиземно море е кръстопът на култури. Тук се срещат Италия, Северна Африка и Великобритания.

За готвач това е истинско съкровище. Пазарите са пълни с риба, зехтин, лимони и подправки. Всяка улица мирише на различна кухня. Михалчев попива всичко.

Три кухни в една чиния

Именно в Малта се ражда неговият почерк. Той създава уникален стил, като смесва балканска, френска и средиземноморска кухня^[1]. Корените от България, школата от Франция и слънцето на Средиземноморието се събират.

Това не е просто смесване на рецепти. Това е начин на мислене. Михалчев се учи да вижда кухнята без граници. Една техника може да пътува от една култура в друга. Един вкус може да подчертае друг.

Тази свобода по-късно ще му помогне и с японската кухня. Човек, който е свикнал да сравнява и да търси връзки, лесно се влюбва в нова култура. А Япония ще бъде най-голямата му любов.

Дипломи от две страни

С годините Михалчев събира и знания на хартия. Той има дипломи и сертификати по кулинарно изкуство от България и Япония^[1]. Но в Малта най-важното е практиката.

Колегите по-късно ще го наричат бунтаря в кухнята или самурая^[1]. Татуировките и девизът му да живее за днешния ден правят впечатление^[1]. Но зад образа стои човек, който е учил дълго и в различни страни.

Работата в чужбина учи и на още нещо. Готвачът е далеч от дома и от познатите продукти. Трябва да се адаптира, да слуша гостите и да търси нови решения. Това е школа за гъвкавост, която по-късно ще му трябва много.

Средиземноморската кухня е проста на пръв поглед. Малко продукти, много слънце, добър зехтин. Но простотата е измамна. Тя изисква отличен продукт и прецизна ръка. Точно това по-късно ще срещне и в Япония, където простото е най-трудно.

Малтийската глава приключва, но не и пътуването. Следващата спирка е много по-далеч. Тя е в страната на изгряващото слънце.