Главен готвач на края на света

Дълги години Филип Захариев живее на север. Около 13 години той готви в ресторанти в Швеция, Финландия, Норвегия и други страни^[1]. Около шест от тях минават във Финландия^[1]. Там той се влюбва в едно ястие от еленово месо, поронкяристис^[1].

Животът му е в движение. Няколко години той се мести между Финландия и Норвегия^[2]. Веднъж почти остава във Финландия завинаги. С колега от Естония им предлагат да купят ресторанта, в който работят^[2].

Имейлът

Но през лятото на 2015 г. идва един имейл. Ресторантът Gruvelageret на Свалбард е получил автобиографията му и е проверил препоръките му в ресторант в Осло^[2]. Предлагат му да стане главен готвач^[2].

Ресторантът дори му купува самолетни билети от България, за да види мястото и да подпише договор^[2]. Захариев се влюбва в острова още от самолета, докато гледа глетчерите и реките отгоре^[2].

Полярна нощ и полярен ден

Свалбард е друг свят. Зимата е дълга полярна нощ, а лятото е безкраен полярен ден^[2]. През зимата той прекарва много време в ресторанта, който нарича свой дом^[2]. През лятото екипът обикаля острова със снегомобили през нощта^[2].

Gruvelageret е наричан най-северният ресторант в света^[3]. Там Захариев е главен готвач последните пет години преди завръщането си^[3]. Bacchus.bg също пише за около пет години като главен готвач^[1].

Северната кухня оставя отпечатък. Тя е изчистена и без излишни съставки, казва той^[1]. Рибата е най-добрият и пресен продукт^[1]. Тези уроци ще пренесе по-късно в родината си.

Да водиш кухня толкова далеч на север е голямо предизвикателство. Продуктите идват отдалеч. Сезоните са крайни. Готвачът трябва да планира седмици напред. Захариев научава как да цени всеки продукт, защото знае колко труд стои зад него.

Той привлича на острова и колега от Естония. Той остава там около шест години и после отваря свой ресторант в Естония^[2]. Свалбард се оказва школа и за други.