Момчето от Лайпциг, което избра кухнята

Историята започва далеч от София. Андре Токев се ражда в Лайпциг. Баща му е българин, а майка му е германка^[1]. Така от малък той живее между два езика и две кухни.

Ресторантьорството е в семейството. Баща му е ресторантьор. Майка му е икономист по образование, но по-късно помага в бизнеса. Двамата дълги години държат ресторант в Германия^[2]. Момчето расте сред чинии, сметки и гости.

Първата крачка в Банкя

Изборът идва рано. На 16 години Андре се записва в кулинарното училище в Банкя^[2]. Там се учи на основите: нож, огън, ред и дисциплина. Тези думи по-късно ще станат негова запазена марка.

Ученето не спира с училището. Той следва туризъм във Варна и в същото време работи^[2]. Животът му е пълен. На 20 години вече е и баща^[2]. Нощем учи, денем готви.

През 1990 г. идва първото голямо постижение. Андре Токев получава диплома по туризъм и хотелски мениджмънт във Варна^[1]. Годината е повратна и за страната. Границите се отварят, а хотелите търсят хора, които знаят и кухня, и управление.

Германската школа

Следва Германия. Там той сменя хотели и ресторанти, за да трупа опит^[2]. Всяка кухня е урок. Всеки шеф показва нещо ново. Така младият готвач събира умения като колекционер.

В Германия взема и диплома за майстор-готвач. Самият той я сравнява с висше образование у нас^[2]. Това е сериозен изпит. Той проверява не само вкуса, но и знанията за продуктите и организацията.

Важно е да запомним как изглежда тази професия тогава. Готвачът не е звезда. Той е човек зад вратата на кухнята. Никой не пита как се казва. Андре Токев обаче вижда в нея занаят, който може да бъде изкуство. По-късно ще каже, че сега тя е майсторство навсякъде по света, но това идва бавно.

Детството му също подсказва пътя. Самият той признава, че вероятно е бил от децата, които мечтаят прекалено много^[2]. Мечтите обаче не остават само в главата. Те минават през тенджерите в семейния ресторант и през часовете в училището. Всяка смяна в кухнята е малка стъпка към голямата цел.

По-късно колегите ще го наричат човека с енциклопедични знания за всичко в кухнята^[1]. Корените на тази слава са тук: в училището в Банкя, в аудиторията във Варна и в германските кухни. Момчето от Лайпциг вече знае какъв иска да бъде.