Асоциация, която събира готвачите

В началото на века професията готвач в България няма блясък. Работата е тежка, а признанието малко. Андре Токев иска да промени това. Отговорът му е проста идея: готвачите трябва да се съберат.

Първо идва медийната стъпка. През 2002 г. той става консултант на списанието за вино и гурме „Бакхус“^[1]. Така гласът на един готвач стига до хиляди читатели. Кухнята излиза от кухнята.

Организация за майсторите

Две години по-късно идва голямата стъпка. През 2004 г. Токев става президент на Българската асоциация на професионалните готвачи^[1]. Той не просто я оглавява. Той я основава^[2].

Години по-късно и чуждестранната преса помни това. Novinite го представя като основател на Българската асоциация на готвачите^[3]. Изданието добавя, че е и член на журито на европейско готварско първенство^[3].

Асоциацията събира майстори от хотели и ресторанти. Тя е място за обмен, обучение и състезания. Колеги като Виктор Ангелов също са част от нея. bTV го нарича член и съорганизатор на БАПГ^[2].

Признание отвъд границите

Международната сцена също го забелязва. Токев е единственият носител на Global Masterchef Degree за Източна Европа^[2]. Той е и официален член на журито на Bocuse d’Or^[2], едно от най-престижните готварски състезания в света.

Защо асоциацията е толкова важна? Защото професията има нужда от общ глас. Готвачите работят дълги часове и рядко имат време да говорят за правата и стандартите си. Една организация може да им даде обучения, състезания и чувство за принадлежност. Тя може и да покаже на обществото, че готвачът е професионалист.

Токев вижда професията като майсторство. Той вярва, че традицията трябва да е основа, но знанията трябва да идват отвсякъде. Затова международните състезания и журита са част от неговия път. Там той сравнява българската кухня с най-доброто в света и връща наученото у дома.

Има и още нещо. Една асоциация създава мрежа. Младият готвач от малък град може да срещне колеги от големите хотели. Може да научи нова техника, да намери работа или ментор. Така организацията, която Токев основава, работи тихо, но дълго.

Тези роли са важни за цялата гилдия. Когато български готвач седи в световно жури, той носи и името на страната. А когато има асоциация, младите готвачи имат към кого да се обърнат. Това е наследство, което се вижда и днес.