От техникума до кухнята на Кемпински

Иван Манчев е софиянец^[1]. Баща му е автомонтьор, а майка му играе в националния отбор по волейбол^[1]. В семейството няма готвачи. Но момчето избира кухнята.

Изборът идва рано. На 16 години, между осми и девети клас, той отива в техникума по готварство^[2]. Завършва Техникума по обществено хранене в Банкя^[1]. Това е класическата школа за българските готвачи.

Учене без край

Манчев не спира с техникума. Завършва Българо-датския колеж със специалност мениджмънт в туризма^[1]. После и Техническия университет в Габрово, специалност търговия и маркетинг^[1]. Готвачът учи и бизнес.

Тези знания ще му трябват. Години по-късно той ще управлява верига ресторанти, ще проектира кухни и ще води бизнес извън кухнята. Но всичко започва с една голяма хотелска кухня.

Кемпински

През 1993 г. Манчев започва работа в Кемпински – хотел Зографски в София^[1]. Това е един от най-престижните хотели в столицата. Младият готвач бързо се изкачва. Скоро става главен готвач^[1].

Хотелската кухня е като армия. Има ред, дисциплина и йерархия. Всеки ден се готви за стотици гости. Манчев научава как да води голям екип и как да държи качеството под натиск.

Германия и Швейцария

Следва специализация в чужбина. Манчев учи в Германия и Швейцария, в ресторант със звезда Michelin^[1]. Самият той казва, че е работил в ресторант Michelin в Швейцария около 22 години преди 2020 г.^[2].

Кариерата му носи и срещи с известни гости. Той разказва, че е готвил за Бил Клинтън и Владимир Путин^[1]. Холивудският актьор Вини Джоунс пък е посещавал един от ресторантите му^[1].

Годините в големия хотел остават с него завинаги. Там той разбира, че успехът зависи от екипа. Един готвач не може да нахрани стотици гости. Нужни са много ръце и един ясен план.

Манчев има ясно разбиране за професията. Готварството е трудна и отговорна професия, казва той^[1]. Храната не е само да си напълниш стомаха. Тя е изживяване и философия^[1].