Първият българин начело на петзвезден хотел

В края на 90-те Виктор Ангелов поема на запад. През 1999 г. той работи в Sheraton във Франкфурт^[1]. Германия е школа за всеки готвач. Там редът е закон, а качеството е навик.

Хотелската кухня на голяма верига е като машина. Всеки има своето място. Всеки има своята задача. Младият българин гледа, учи и запомня. Скоро тези знания ще му трябват у дома.

Сосиерът, който стана шеф

През 2001 г. той се връща в София. Започва в Sheraton София като шеф на сосовете^[1]. Сосовете са сърцето на класическата кухня. Те искат търпение, точност и усет. Не всеки готвач ги обича.

Ангелов не остава дълго на тази позиция. Той се изкачва стъпка по стъпка и става главен готвач на хотела^[1]. За българин това е голямо постижение. Кухнята на петзвезден хотел обикновено се води от чужденци.

Първият в цял свят

bTV по-късно го представя с впечатляваща фраза. Виктор Ангелов е първият българин, шеф на петзвезден хотел в цял свят^[2]. Това е знак, че българските готвачи вече могат да застанат редом с най-добрите.

Следва нова граница. Три години по-късно той ръководи кухнята на Sheraton в Тирана, Албания^[2]. Нова държава, нов екип, нови продукти. Но правилата на Ангелов остават същите.

Как избира хората си? Не по уменията, а по желанието им да работят^[2]. Той вярва, че може да превърне дори таксиметров шофьор в приличен готвач за една година^[2]. Условието е едно: човекът да иска да учи.

Този подход прави кухните му силни. Екипът знае, че шефът е строг. Но знае и че шефът учи. В хотелски свят, в който хората идват и си отиват, това е рядко качество.

Тази глава има и по-широко значение. Тя показва на младите български готвачи, че върхът на хотелската йерархия не е само за чужденци. С труд и знания и момче от София може да стигне дотам. Мнозина по-късно ще тръгнат по същия път.

Годините в Sheraton оформят стила му. Дисциплина, сосове, класически техники и много работа. Но в главата му вече зрее нова мечта. Той иска свое място, със свое име на вратата.